С промените в ЗДДФЛ, внесени със Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗИДЗДДФЛ), обн. ДВ, бр. 106, от 12 декември 2008 г., бе създаден нов чл. 22а, озаглавен "Данъчно облекчение за млади семейства". Обект на неговите разпоредби са условията, при които сумата на годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона на данъчнозадължени лица - млади семейства, се намалява с размера на техните лихвени плащания по ипотечни кредити за съответната година. В съответствие с тези разпоредби данъчната основа, върху която се определя дължимият годишен подоходен данък на лицата, се намалява със сумата на направените от тях през годината плащания за лихви по първите 100 000 лв. на ипотечения им кредит, когато:

- договорът за ипотечния кредит е сключен от данъчнозадълженото лице или от неговия съпруг или съпруга, с когото то има сключен граждански брак;

- към датата на сключването на договора данъчнозадълженото лице и/или съпругът/та не са навършили 35-годишна възраст;

- ипотекираното жилище е единственото жилище за семейството през съответната данъчна година.

Данъчното облекчение се ползва по реда на чл. 23 от Закона, като за целта в него е добавена т. 5, в която се уточняват документите, необходими за това. Като такива в нея са посочени:

- копието от свидетелство за сключен граждански брак от лицата, справката за имотното им състояние, договорът за ипотечения им кредит, погасителният план за погасяване на кредита, заверен от банката кредитодател, и документите, удостоверяващи направените през съответната година лихвени плащания, обект на данъчното облекчение по чл. 22а на ЗДДФЛ.

Посочените документи следва да отразяват актуалното състояние на лицата и наличието на нормативно определените условия и обстоятелства, изисквани за прилагането на чл. 22а. Те следва да удостоверяват посочените изисквания за съответната данъчна година и се прилагат към годишната данъчна декларация на данъчнозадълженото лице, ползващо облекчението.

По обясними причини новата разпоредба на ЗДДФЛ породи значителен обществен интерес, което мотивира нейното по-детайлно коментиране. В този смисъл заслужават внимание следните по-важни въпроси:

- Преди всичко следва да се отбележи, че облекчението е приложимо и за кредити, теглени до влизането в сила на новата ал. 22а от ЗДДФЛ, т.е. преди 1 януари 2009 г. С него се намаляват данъчните основи на сумите за подоходното облагане на правоимащите лица със сумата на лихвите по остатъчната част от първите 100 000 лв. на кредита им, която е заплатена реално през съответната година.

- Облекчението може да се ползва само за доходите, включени в обхвата на данъчната основа по чл. 17 от Закона. Такива са доходите от трудови правоотношения, от друга стопанска дейност в т.ч. от: извънтрудови правоотношения; свободни професии; упражняване на занаят (без тези от патентна дейност); авторски възнаграждения и др.п. дейности (без тези упражнявани като ЕТ); наеми, възмездно предоставени за ползване на права или имущество или техната продажба; доходи от лихви; и други доходи със случаен характер.

- Следователно облекчението по чл. 22а не може да се приложи към доходи, получени от упражняване на дейност като ЕТ, както и към доходи, получени от дейности, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси. Причина за това е фактът, че тези видове доходи не участват в обхвата на доходите, формиращи годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ.

- Облекчението се ползва само веднъж годишно, през годината, за която са налице съответните нормативни изисквания за неговото ползване. То се реализира чрез посочване на сумата на извършените от данъчнозадълженото лице лихвени плащания по ипотечния кредит през годината в годишната му данъчна декларация по чл. 50 на ЗДДФЛ. Следователно на практика облекчението ще се изразява във възстановяване на внесен или дължим от лицето подходен данък в размера на облекчението. Възстановяването или приспадането на съответната сума ще се извършва от органите по приходите въз основа на подадената данъчна декларация по чл. 50 от Закона. То ще се осъществява по съответния ред, предвиден в ЗДДФЛ и в глава шестнадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), по инициатива на органа по приходите или по писмено искане от лицето.

- Облекчението може да се ползва от всеки един от съпрузите, независимо от това, кой от тях е сключил договора за ипотечния кредит и е извършил лихвените плащания по кредита - обект на облекчение. Условие за това обаче е в годината, която се ползва то, съпрузите да имат сключен граждански брак. Следователно, ако например ЕТ има сключен от свое име ипотечен кредит, преди той и/или съпругата му да са навършили 35-годишна възраст и няма други доходи, годишната данъчна основа за които се формира по реда на чл. 17 от ЗДДФЛ, но съпругата му има такива, не той, а съпругата му ще може да ползва облекчението. Ако обаче техният брак се разтрогне - това облекчение няма да може да се ползва, включително за годината на разтрогването му.

- Размерът на облекчението ще се определя по реда на чл. 23, т. 5 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 22а от Закона, въз основа на документ, издаден от съответната банка кредитодател, удостоверяващ направените през съответната година реални (а не дължими) лихвени плащания по кредита.

От изложеното е очевидно, че на практика облекчението, което могат да ползват младите семейства по силата на новия чл. 22а от ЗДДФЛ, ще се реализира чрез намаляване на данъчната основа, върху която се определя дължимият от тях подоходен данък. Това означава, че то фактически ще се ползва през 2010 г., което дава възможност междувременно да бъдат изяснени някои неясни за момента въпроси, свързани с неговата практическа реализация. Като такива заслужава да бъдат посочени:

- Липсата на точна дефиниция на някои от понятията, включени в разпоредбата на чл. 22а, като например понятието "ипотечен кредит" за целите на Закона. От него не става ясно дали облекчението, което предвижда Законът в случая, се отнася само за кредитите, отпуснати за ново строителство, при които имотът е ползван като обезпечение, или и за кредити, отпуснати за ремонт на съществуващи жилища, които са ипотекирани като обезпечение;

- Какво се има предвид под "единствено жилище" за семейството - означава ли това, че, ако семейството или някой от съпрузите има идеални или реални части от жилищен имот, семейството няма да има право да ползва обезпечението.

Освен това жилищният имот следва ли да бъде единствено само за селището по местожителство на семейството или единствено на територията на страната. Логично е да се очаква, че притежаването на пълна собственост върху втори жилищен имот от семейството, където и да се намира той, би следвало да изключва облекчението, но това не е ясно дефинирано в Закона. Неясно е също кой и на какво основание ще издава справката за притежаваните жилищни имоти от семейството;

- Дали за дадена данъчна година облекчението може да са ползва само от единия от съпрузите, или и от двамата, под формата на определени части от него, още повече че ползването му не е обвързано с това, кой от тях прави вноските;

- Дали, за да бъде обект на облекчение, ипотечният кредит следва да бъде сключен от единия от съпрузите преди брака, или такъв следва да бъде само кредит, сключен след брака на младите семейства.

Това несъмнено са въпроси, липсата на яснота по които ще затрудни практическото приложение на облекчението и ще доведе до неминуеми конфликти межу данъчнозадължените лица и приходната администрация във връзка с неговото ползване. Очевидно е, че тези въпроси следва да бъдат изяснени, преди да е дошло времето за реалното ползване на нормативната възможност, която дава разпоредбата на новия чл. 22а от ЗДДФЛ. На практика младите семейства може да се възползват от тази възможност за първи път през 2010 г. чрез намаляване на данъчната основа, върху която ще се определи дължимият от тях подоходен данък по ЗДДФЛ за 2009 г.